Всички ние имаме семеен модел и е много лесно да обвиним родителите си, детството или заобикалящата среда за настоящото състояние на живота ни. Ако сме израснали в семейство, където критиката е била нормално нещо - ще бъдем критични и като възрастни. Ако сме израснали в семейство, в което не е било позволено да изразяваш гнева си, то тогава най-вероятно ще сме ужасени от гнева и конфронтацията и ще ги преглъщаме, оставяйки ги да живеят в тялото ни. Ако сме израснали в семейство, в което всички са били манипулирани от чувство на вина, то най-вероятно ще бъдем такива и като възрастни. Вероятно постоянно ще обикаляме наоколо, казвайки "Съжалявам" и никога няма да можем да поискаме нещо направо. Ще чувстваме, че трябва да манипулираме нещата по някакъв начин, за да получим това, което искаме. Прочети повече
да приемем другите такива, каквито са
ReplyDelete